2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 12456 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2011 10:56
Повод да напиша това са рекламите по телевизията, с които се рекламират лекарства за деца. Знам, че не съм компетентна, че част от нещата ще изглеждат несвързани и че нищо не е доказано. Все пак го прочетете. Особено моля лекарите за това. Пък после ме хокайте.
Почти всички лекари смятат, че една от важните причини за болестите е стресът. И е така.
Според мен има още една важна причина за боледуването на хората. „Приятността” да си болен. Вече виждам реакцията:”тая е луда, кое му е приятното да си болен”. Прочетете до края.
Аз си мисля, че човеикият мозък винаги се опитва да създаде някакъв свой комфорт на сигурност и значимост на конкретния човек.
Да видим какво става, когато едно малко дете се разболее (тук нямам предвид тежките вродени болести и травмите) – емам предвид болести като грип, „настинка” и т.н.
Родителите веднага започват да му обръщат много повече внимание, отколкото ако е здраво. Замислете се, ако детето ви е здраво едва ли ще тръгнете да му давате за ядене всичко, което поиска, но ако е болно сте съгласни да изпълните всеки каприз, когато детето е болно (аз съм същата като вас). Когато детето ни е болно, ние изпитваме почти панически страх, че болестта може да се усложни, зарязваме всичко, само и само да му помогнем да оздравее. И точно тогава мозъкът подсъзнателно отчита, че един от безотказните начини да примличиш цялото внимание на хората, които иначе трябва „да делиш” с останалия свят е именно да се разболее тялото. Когато прибавим и вкусните лекарства, които облекчават симтомите, болестта подсъзнателно става нещо приятно. Всички стоят само при тебе, изпълняват всичките ти желания, дават ти разни вкусни неща, които никага няма да ти дадат, ако си здрав. Кой от нас не иска всичко това?
Някъде дълбоко в мозъка тази информация остава записана (както в диска на компютъра остава всяка информация, която някога сме въвеждали, дори след това да сме я изтрили). След това всеки път, когато се почумстваме пренебрегнати (даже да не го осъзнаваме) мозъкът разболява тялото.
Когато човек порасне, осъзнава, че болестта е нещо лошо, но „записаната” в началото информация се проявява. Не зная как е при другите, но аз, когато имам много неотложна работа просто не боледувам (всъщност мисля, че при всички е така). „Нямам време да боледувам” е често чувана реплика. Забелязала съм, че възрастни хора, които живеят сами и знаят, че близките им няма как да им обърнат голямо внимание, почти не боледуват. Поне моите наблюдения са такива.
Написах всичко дотук, с надеждата да убедя хората, че бебетата и малките деца не бива да приемат болестта като нещо приятно. Разбира се, всяка майка трябва да направи всичко възможно датато й да се почувства по- добре. Направете го така, че то да не разбере, че сте разтревожени. Дори когато сте изтръпнали от страх, кажегте на детето си „нищо ти няма”. Демонстрирайте дори известно пренебрежение, когато детето е болно (само външно, естествено). Нека детето да разбере, че ви е неприятно, когато е болно.
Смятам, че лекарствата (особено тези за деца) трябва да са неприятни на вкус. Когато болестта е свързана с неприятни усещания, мозъкът ще се опита да мобилизира тялото за да избегне тези усещания. Ако за кашлицата дадем сироп с вкус на малини, мозъкът приема, че „кашлям” означава „дават ми нещо вкудно”. Защо да бърза да променянещата. Ако сиропът за кашлица горчи е обратното – значи трябва да се направи нещо, за да спре кашлицата.
Смятам, че човешкото тяло е достатъчно защитено от природата и има достатъчен потенциал да се справи с голяма част от болестите, а други да облекчи многократно. Стига само да не притъпим още от самото начало всички заложени от природата дадености.
Моля да не бъда разбирана неправилно. Не казвам, че не трябва да се грижим за децата си, когато са болни – напротив. Но да не показваме това.
Обещавам ви, че ако децата ви се почувствап пренебрегнати, защото са болни (подчертава - да се почувстват, а не даса пренебрегнати) и пият "горчиви" лекарства ще боледуват много по-малко.
Не съм лекар и не обичам да чета книги за алтернативна медицина.
Но моля ви, нека се замислим над това.
Винаги съм се учудвал, че хората пият лекаpства за щяло и нещяло. После не действали. А на мен защо ми действат от раз? Защото рядко пия и не е само защото боледувам веднъж в годината или по-малко.
Не съм за това да се прекалява с лекарствата ,но те трябва да са сладки ,защто става дума за деца . И нищо не е в състояние да промени мнението ми .
Знам, че си права, защото цялата тая работа се получава, като "кучето на Павлов". Придобити рефлекси, дет` се вика :))) Пък ние хората сме дресируеми...кото кучетата.
Поведението на родителя просто трябва да бъде разумно и балансирано, да се изгради в детето доверие в начините за лекуване - в силата на чайчето, на сиропчето, на добрия чичо доктор или добрата сестра, които помагат, на добрата баба, която слага топла възглавничка на крачетата и пр. Има много начини, но основният е изграждането на позитивно отношение към всичко, което може да помогне.
П.С. В случая говоря като родител, не като лекар.
Като лекар съм противник на т.нар. полипрагмазия / т.е. безконтролно даване на лекарства и безумни комбинации с антибиотици / просто защото огромната част от заболяванията на горните дихателни пътища през студения сезон са вирусни. А вирусите не се повлияват от антибиотици. Още през лятото и есента трябва да се мисли за закаляване на организма на детето, за игри и спорт на открито, за създаване на навици за приемане на пресни плодове и зеленчуци. Един закален организъм се справя с повечето простудни заболявания без много външни въздействия.
Поздрави за темата в тези грипни времена : )...
Поведението на родителя просто трябва да бъде разумно и балансирано, да се изгради в детето доверие в начините за лекуване - в силата на чайчето, на сиропчето, на добрия чичо доктор или добрата сестра, които помагат, на добрата баба, която слага топла възглавничка на крачетата и пр. Има много начини, но основният е изграждането на позитивно отношение към всичко, което може да помогне.
П.С. В случая говоря като родител, не като лекар.
Като лекар съм противник на т.нар. полипрагмазия / т.е. безконтролно даване на лекарства и безумни комбинации с антибиотици / просто защото огромната част от заболяванията на горните дихателни пътища през студения сезон са вирусни. А вирусите не се повлияват от антибиотици. Още през лятото и есента трябва да се мисли за закаляване на организма на детето, за игри и спорт на открито, за създаване на навици за приемане на пресни плодове и зеленчуци. Един закален организъм се справя с повечето простудни заболявания без много външни въздействия.
Поздрави за темата в тези грипни времена : )...
Изцяло съм съгласен
самата аз не съм боледувала изобщо, и ден не съм отсъствала от училище по болест, нямала съм избор вероятно;)
Но не съм съгласна с тезата, че децата щели да боледуват по-малко, ако са пренебрегнати като болни.
С брат ми като малки много често боледувахме. Не защото ни беше приятно обаче.
Синът ми е боледувал много рядко, по време на училище за 12 години е боледувал 2-3 пъти. И това не е защото съм го пренебрегвала като болен. Здраво дете си беше и сега е така, да чукна на дърво.
Хич и не съм съгласна с "приятните преживявания" на болестта. Като бях на 14 години се разболях и баща ми ме караше да правя инхалации с лайка. Резултатът е, че до ден днешен миризмата на лайка ми е супер противна. :(
Не казвам, че това важи за всички хора - има и такива, които са си здрави. Както и не казвам, че на децата им е приятно да боледуват. Имам предвид нещо друго - че децата получават някак си повече внимание, когато са болни. Както и забелязват, че родителите са по-склонни на отстъпки в такива случаи. Не говоря за съзнателно действие, нито за някакъв вид симулиране. Може би (това е само мое предположение) ако не им се показва притеснението и подсъзнателно болестта се приеме като нещо, което отблъсква хората от тях, организмът сам ще мобилизира всичките си сили, за да се справи с болестта. Не зная дали някой е изследвал например, дали болката при счупване не стимулира по-бързото зарастване на счупената кост.
Ако имаш линк към книгата, която споменаваш, прати ми го. ще се радвам, ако някой друг е изказал подобна теза.
2. parasol
3. Лъчезар Томов
4. кака Сийка
5. Блогът на nadeto
6. Д. Антонов
7. нервната акула
8. блогът на mamkamu
9. Свободинки - блог на Ваня Панайотова
10. Иванко
11. блогът на realistka
12. Радан Кънев
13. Славимир Генчев
14. aroundus
15. Блогът на Галина
16. divini
17. gantree
18. Пламен Бочев
19. /razkazvachka
20. Блогът на д-р Колевски
21. Блогън на Ева, която не е тук
22. haralanov.blog.bg