2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Не съм писала отдавна.
Причината е, че започнах работа в една голяма верига. Работата ми е елементарна и ниско платена. Вероятно всеки ден минавате покрай мен и даже не ме забелязвате.
Но пък имам много време да наблюдавам и да мисля.
Тъй като обектът, в който започнах още не беше открит, се наложи да се работи около 20 дни без почивен ден по 12-13 часа. Логично е да се предположи, че когато има толкова работа всеки трябва да се стреми да свърши нещо и да помогне на другите, ако няма какво да прави. Нищо подобно. За първи път видях толкова хора, които да имитират работа. Тъй като опитите ми да помагам бяха отхвърлени (къде повече, къде по-малко грубо) трябваше да стоя и наблюдавам. На моменти имах чувството, че наблюдавам аквариум – всички се движеха в някакъв странен каданс.
Другото, което ми правеше впечатление, че почти всеки от “младия и енергичен” екип гледаше през другите и сякаш не ги забелязваше. Има една книга на О. Хъксли – “Прекрасният нов свят”. Част от книгата представлява разказ за подредбата на новия свят. Хората са разделени на касти и всяка каста презира другите по някакъв начин. Нещо подобно видях и тук. Всяка група от хора на определена длъжност се мисли за нещо повече от другите. На никого не му минава през ума, че може да свърши нещо просто така – без облаги. Основната мисъл на повечето е как да преминат в по-горна категория. Сякаш никой не си дава сметка, че всъщност работи не особено квалифицирана работа. А повечето са дипломирани историци, психолози, литератори... Или студенти.
Още нещо странно – рядко може да се види усмихнат човек. Дори когато работят с клиенти, повечето не се усмихват – все едно се страхуват да се усмихнат, сякаш това ще наруши достойнството им. И това са съвсем млади хора, които би трябвало да са непрекъснато усмихнати. (Ако трябва да съм справедлива, това започва да се променя – все по-често ми се усмихват в отговор на моята усмивка).
С две думи – напълно обезличени хора. Или поне стараещи се да изглеждат такива.
А мен все пак ще ме познаете. Ако влезете в магазин от голяма верига и някой ви се усмихне – е, това съм аз.
21.12.2009 15:36
Браво усмихнато момиче!!!:))
Поздрави!
И аз се опитвам да променям света с усмивка, ама по-скоро ме приемат за "нездраво усмихната", отколкото да отговарят със същото...Тъжна работа!
gantree, обещавам специално в твоя чест да съм намусена по 15 минути всеки ден :))))
Б.
25.12.2009 18:35
тетвена гримаса!
2. parasol
3. Лъчезар Томов
4. кака Сийка
5. Блогът на nadeto
6. Д. Антонов
7. нервната акула
8. блогът на mamkamu
9. Свободинки - блог на Ваня Панайотова
10. Иванко
11. блогът на realistka
12. Радан Кънев
13. Славимир Генчев
14. aroundus
15. Блогът на Галина
16. divini
17. gantree
18. Пламен Бочев
19. /razkazvachka
20. Блогът на д-р Колевски
21. Блогън на Ева, която не е тук
22. haralanov.blog.bg