Преди време прочетох постинг, наречен "10 причини да се гордея, че съм българин". Разбира се, изброяваха се военни подвизи, Джон Атанасов и т.н. Никога не съм разбирала защо трябва да се гордея с нещо, за което нямам никакви заслуги, даже не съм избирала каква да бъда.
Да се притеснявам има защо. Както съм писала в заглавието, причините могат да бъдат 10, 100, 1000....
И така:
Причина № 1.
Мръсотията навсякъде около нас. Жимеем си в едно огромно сметище и даже не се опитваме да го почистим. Природата се опитва да скрие мизерията, която сме създали, но....
Първите две снимки са правени на едно и също място. Едната гледка е пред мен, другата зад гърба ми.
Следващите три са също от едно и също място - сменила съм само разстоянието.

Както се казва - без коментар. Така е навсякъде в България. А някой ми говореше за криза с боклука в София.
Можете да добавяте и други причини.

Има моменти, когато аз не се притеснявам, а се срамувам, че съм българин. 45 години търпяхме
комунистическо " присъствие". Нови 20 години търпим поскомунистическо " присъствие ". Днес продължава да има индивиди, за които е важно без да бъдат " присъстващи ", само да бъдат на страната на " присъстващите ". Без дори да пожелаят да мислят за собствените си деца и внуци. Без да си дават сметка, че се оставят да бъдат заблудени жалки пионки - електорат. Всичко това страшно ми напомня за времето на 500 годишното " османско-турско присъствие". Това не само ме плаши, това ме ужасява !

Аз не съм сигурна кое е по-страшно османското или комунистическото "присъствие". През османското българите са имали своя собственост (за разлика от турците). При комунизма всичко стана безстопанствено.

българинът е бил поданик на една огромна империя, заедно с други народности, населявали тази империя, араби, евреи, гърци ,сърби ,арменци,кюрди и др.Той е имал и е ползвал всички права ,коита са имали и другите народности в империята:
-свободно да пътува по цялата империя и извън нея
-свободно да изповядва своята религия и да строи свои религиозни храмове.
-да изучава децата си на своя език.
-да се занимава със свой бизнес и да притежава собственост, съотвестваща на имотното му състояние.
-да участва в управлението на страната .Мнозина българи са били чиновници в турски учреждения или са били в съдебния състав на турските съдилища, когато техен сънародник е бил обвиняем.
-да се заселва и да живее на всяко населено място в империята

Какви роби сме били тогава, когато сме имали изброените по-горе човешки права?Не случайно ,когато евреите от Испания ги изгонват през 15 век, те се заселват в турската империя, защото са знаели за турската религиозна и етническа толерантност.Що за български мазохизъм е да се представяме за роби, когато никога не сме били?Когато това го казвам , някои дори се обиждат: роби сме били и туй то!За отбелязване е ,че в народопсихологията на другите народи, които са населявали турската империя и сега имат отделни държави, нямат такова чувство и разбиране, че са били роби.Това го има само при нас българите.Дори т.н. национално освободителни български движения е по-правилно да се наричат със съвременния израз сепаратистки движения, защото нашите борби са били за отделяне от турската империя и създаване на собствено "царство и господарство", а не за някакво "освобождение", защото човешките права на обикновенния българин след образуване на българската държава не са се изменили съществено.
Нека сега да проследим правата на българите през комунизма:
-нямаш право да пътуваш в чужбина и си ограничен в пътуванията си в собствената си страна(откритите листове за пограничните райони).
-нямаш право да изповядваш религията си, въведен е войнстваш атеизъм.
-нямаш право да се занимаваш бизнес, а може да бъдеш само наемен работник.
-не може да притежаваш имущество над определен лимит.
-закрепостен си по отношение на жителството.
Липсата на тези елементарни човешки права при социализма прави човека роб в пълния смисъл на тази дума.Ако българина е бил някога роб в своята 1300 годишна история, то това е било по времето на 45 годишното комунистическо управление на България.Този период трябва да го наричаме комунистическо робство.
Мнозина, обаче не са осъзнали тези очевидни истини.Нашата история е пълна с митове.
Петър

много се радвам, че има и други хора, които знаят това. Добре е да се публикуват такива неща, защото българите имат много погрешна представа и за т.нар. "турско робство" и за "Освобождаването" ни от Русия.

За определени периоди от българската история трабва да употребяваме изрази като "турско владичество" и "комунистическо робство".Трябва да си признаем,че при комунизма бяхме роби на комунистическата върхушка.Много хора това не са го разбрали и продължават да са с робска психика.Те най-много се дразнят когато им се каже,че не е имало турско робство.Промити мозъци.
Петър

Напълно съм съгласна. Такива обикновено се дразнят и когато им се каже, че в България не е имало фашизъм.

е имало единствено и само в Италия.В Германия е имало националсоциализъм, а в Русия болшевизъм.От тези три вида тоталитарна диктатура , най-жестоката, с най-много жертви е тази на болшевизма и комунизма.Но фашизма на Мусолини е добил такъв негативизъм от западните левичари,че несправедливо се е превърнал в синоним на нещо много лошо.А фашизма е най-мекия вариант на тоталитарна диктатура.Той просто бледнее пред зверствата и жестокостта на комунизма.
Отклонихме се от темата за гордостта на българина.
Но ако имаме повод от историческа гледна точка да се гордеем, то това е, че в периода между двете световни войни, България се е запазила като една от малкото демократични страни в Европа.Навсякъде около нас е имало военни хунти и диктатури , на Антунеску в Румъния, на Метаксас в Гърция, на Ататюрк в Турция, на Хорти в Унгария.За Югославия да не говорим, тя е била една от най-деспотичните страни.България е била един от малкото острови на демокрация в тогавашна Европа.Партийността след 1934г.в България се забранява, но партийния живот продължава в сянка и на парламентарните избори депутатите са се знаели кой от коя политическа сила в сянка е.Факта,че е имало и комунистически депутати е доказателство за демократизма на тогавашния режим, който в никакъв случай не може да се окачестви като диктатура.
Твърдението,че е имало фашизъм в България е едно от най-абсурдните твърдения на комунистическата историография.Но и най-нихилистичните и антибългарски твърдения ,защото по този начин сами сме се злепоставяли в левичарска тогава Европа.
Петър

И по време на СОЦИАЛИЗЪМА имаше собственост. Но тя беше С РЕГЛАМЕНТ. Най-много един апартамент /след години чакане и до определена квадратура /, най-много една кола / след десетилетия чакане и то от първо -социалистическо направление /, най-много 100 квадрата извън града / и то ако се вредиш /. В същото време обаче, другарите с истинската червена кръв нямаха нищо, но те ВЛАДЕЕХА АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, като го предаваха по наследство. Разликата може да я разбере само този, който е преживял това време. Това беше убийствено за личната инициатива на наистина можещите и знаещите, но с " неистинска " червена кръв. След 1989 г. същите, които "владееха всичко " преди това, СТАНАХА ИСТИНСКИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ВСИЧКО В БЪЛГАРИЯ. НА ВСИЧКО ОТГОРЕ ТАКА СЕ РАЗРОИХА И ПРЕБОЯДИСАХА КАТО ХАМЕЛЕОНИ, ЧЕ ВЕЧЕ И САМИ НЕ СЕ ПОЗНАВАТ. ЗАЩОТО БЯХА ПОДГОТВИЛИ ВСИЧКО И ЗАЩОТО ИМ БЕШЕ ПОЗВОЛЕНО. СЕГА СЪЩИТЕ ЧЕНГЕСАРИ ОТ ПЪРВО ДО ШЕСТО НА ДС ПО ВСИЧКИ ТЕЛЕВИЗИИ СЕ ГАВРЯТ ОТКРИТО С НАС И НИ УЧАТ НА ЧЕСТ, ДОБЛЕСТ И РОДОЛЮБИЕ. НАГЛОСТТА ИМ СТИГНА ДО ТАМ, ЧЕ ЗАЯВЯВАТ КОЛКО СА ГОРДИ С ВЪРШЕНОТО И " НЕ СИ СПОМНЯТ" И СА ГОТОВИ ДА ОТРЕКАТ И ЛАГЕРИТЕ НА СВЪРТТА СЛЕД 1944 Г. НЯКОИ ОТ ТЯХ ВЕЧЕ ПИШАТ И ГОТВЯТ И ВТОРИ МЕМОАРНИ КНИГИ ЗА " ИСТИНСКАТА ИСТИНА ЗА ДС ". ТОВА МЕ УЖАСЯВА .

andreshko, аз съм на 50. Всичките "хубости" на социализЪма съм ги изпитала на гърба си. Затова и така настоявам да се гласува за сините. Но сметищата, които са навсякъде са точно резултат от безстопанствеността по "онова" време.

"остатъците" от същото.

andreshko , veselaj-някои започнаха да се "презареждат" недоумявам как безочливо си точат
зъбите за още и още от кожата на народа?

Браво, Петре - който е да си!

Притеснява ме това, че не мога да контролирам този, който ме "представлява".

а комунизмът го направи мързелив и безхаберен.

Плачете на празен гроб с празни плачове. Комунизъм- стига
Един бедняк умрял. Подготвят погребението- правят манджа от една зелка, Една баба се съгласила да го оплаче и за адет, като нямало нищо- щяла да получи чукундура на зелката.
Върви каруцата към гробищет и само оплаквачката плаче и нарежда. Вече го спуснали, пръст хвърлят гробарие, а бабата още по силно плаче
- А ти защо плачеш?... вече го...
- Плача за Чукундура, остана в ковчега?!
- А Вие 50 гошишните сега, за чий чукундур ревете
Докога ще реанимирате нещо, което не се е раждало.... (Ще напиша постинг, разсмяхте ме!)