2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Напоследък много глупости се изприказваха за радикален ислямизъм, за религиозни символи, за забрадката на някаква учителка.
За пореден път щях да не обърна внимание, ако не бях попаднала на коментари в блога на Юрий Александров http://mamkamu.blog.bg/ (Що не оставите жената на мира) от рода на “О, аз определено съм за Възродителен Процес! Добра идея проведена по един крайно калпав начин ! :)Но, все още не е късно за нея ! ).
Ще ми се да вярвам, че в случая усмивката е признак за несъгласие с тази идея, но за жалост все още много хора мислят именно по този начин.
Иска ми се да разкажа моите спомени от тази велика глупост. Не защото са нещо различно, а защото това са преживявания на истински хора, а не повтаряни пропагандни глупости.
Да уточня, аз съм българка от Търново, където турците са малко. Срещите ми с етнически турци, обаче, не са толкова малко.
В училище имахме двама съученици - Лейля и Рухшен. И двамата бяха отличници. И двамата твърдяха, че не говорят турски. Ако не бяха имената, никога нямаше да ги различим по нищо от другите. Вярно, че като студент Рухшен (който сега е с българско име) се отличи – беше много хубаво русо момче и с най-висок успех от групата (завърши математика), но .... J))
В началото на 80-те баща ми работеше като учител в помашко село до Смолян. Там всички бяха с български имена. Не различавах кой е помак, кой турчин, кой българин.
В блока, в който живеехме имахме две семейства турци. Едните живееха точно над нас. Някои бяха с турски имана, но ние знаехме само неофициалните им български версии.
Един от активистите на ДПС – Орхан Мимишоглу ми беше състудент в Шумен (както и Ахмед Доган). Да, знаехме, че е турчин, но и той, както всички, не само не парадираше с този факт, ами се стремеше да го омаловажи.
Възродителния процес го гледах повече по телевизията. Не съм си давала сметка, за какво става дума. Възмущавах се, от това, че на когото и да било му се налага да си смени името (защото доста българи носят руски имена, например).
Изведнъж, хора с които винаги съм се разбирала, започнаха да ме нападат, да ме обвиняват, че не съм българка и т.н.
Каква беше идеята на възродителния процес. Да се върнат хората към корените си? Та те предпочитаха да ги смятат за българи. Голяма част от тях веднага си смениха имената. Въпреки това ги принудиха да заминат от България. Възродителният процес беше просто начин да се отклони вниманието на хората от проблемите. Да се получи напрежение между турци и българи. Може би и още нещо – не знам. Но знам , че успя.
Малко след шумотевицата попаднах в Шумен и срещнах други състуденти – Неджи и Валя. И двамата са турци. Толкова турци, че никога не съм знаела турското име на Валя. Двамата са умни, работливи. Бяха приели българските имена без драми. Когато ги видях, тези хора бяха смазани. Валя трепваше всеки път, когато някой я спреше на улицата. Изпитваше ужас, че някой в училището, в което работеше, може да разбере, че е туркиня. Радваше се, че не бяха обрязали сина си, защото в детската градина бяха правили и такива проверки. Няма да забравя думите и, казани почти през сълзи: “Какво да направя, като съм се родила такава. Каква вина имам?”
Мога да разказвам още много.
Недейте отново да изхвърляте тези хора. Нека да носят забрадките си. Постепенно ще спрат. Нека децата им учат Корана – там няма да научат нищо лошо. Ако родителите им ги карат насила да носят забрадки и да учат ислям – само по-бързо ще ги откажат от “радикалния ислямизъм”.
Това са същите хора като нас. И децата им са същите като нашите – мразят възрастните да ги учат.
След 50 години няма да са турци. Освен ако отново не ги заставим да станат такива.
Ако бях министър-председател (продължени...
ЗАЩО НЯМА ДА ЗАБРАНЯТ "АТАКА"
28.03.2009 16:35
29.03.2009 14:43
30.03.2009 01:14
02.04.2009 14:25
Тук http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=248 съм споделил моите спомени за ония времена.
Обаче сега стават странни неща, причината за които не е само реакцията срещу възродителния процес - нещо, което по-младите поколения не са преживели или имат слаб спомен.
Хора, които говорят по-чист български от мен (аз използвам много турцизми) се тръшкат, че са турци и подивяват, като кажеш "българомохамедани" . Вярно, те много са изстрадали и са няколко пъти прекръствани - и преди "възродителния процес" пак имаше такива дивотии по ония краища.
Освен това идват проповедници от държави, в които има радикален ислямизъм и водят "просветителски" курсове, на които външни хора не могат да попаднат. За това много пъти се подават сигнали, но нещата винаги се потулваха.
"Недейте отново да изхвърляте тези хора. "
Никой не ги изхвърля - те сами се дистанцират.
"Нека да носят забрадките си. Постепенно ще спрат." - освен ако не спрат да им промиват главите, което обаче не виждам как да стане.
" Нека децата им учат Корана – там няма да научат нищо лошо. "
Да, ама дали четат само Корана? На тия сбирки водени от суадитски, ирански и други проповедници, едва ли учат само Корна. Него и ходжата в селото може да им го преподава.
Колкото до дистанцирането - правят го, защото ние се държим с тях като с хора "втора ръка", колкото и да не ми се иска да го призная. На тях това им се внушава от деца. Преди две години бях в Истанбул и случайно се заговорих с човек, чиито дядо е бил от Варна. Той се гордееше с българските си корени, макар че не знаеше нито дума български.
2. parasol
3. Лъчезар Томов
4. кака Сийка
5. Блогът на nadeto
6. Д. Антонов
7. нервната акула
8. блогът на mamkamu
9. Свободинки - блог на Ваня Панайотова
10. Иванко
11. блогът на realistka
12. Радан Кънев
13. Славимир Генчев
14. aroundus
15. Блогът на Галина
16. divini
17. gantree
18. Пламен Бочев
19. /razkazvachka
20. Блогът на д-р Колевски
21. Блогън на Ева, която не е тук
22. haralanov.blog.bg