Снощи замалко да ме арестуват. Защото стоях на автобусна спирка и снимах. Полицаите в безобразно спрялата на средата на пътя пред единствения проход към автобуса сред натрупаните купчини сняг се уплашиха, че съм ги снимала. Започнаха да ме заплашват с белезници и "груба сила", ако не вляза в полицейската кола. Аз, предвид многото "нещастни случаи" отказах. Все пак съм на 50 г., висока съм 1.50 и макар че теглото ми е наднормено, е далеч от теглото и масата на доста яките полицаи. Когато автобуса ми дойде, ги попитах дали "ще прилагат груба сила", защото си тръгвам. Отказаха се, имаше хора по улицата. Оставих им личната си карта и си тръгнах. Но днес, като съвестна гражданка отидох в полицията. Предадох се съвсем доброволно. Обясниха ми, че полицаите имат право да правят каквото си искат. А аз съм длъжна да изпълнявам. нищо, че не съм нарушила никакви правила (освен ако междувременно е излязъл закон за забрана на снимането по улиците). Нямало значение, че не мога да се прибера. Не било тяхна работа, че в 22 ч. навън е студено и че съм била на работа 12 часа. Те имат права. А аз - задължения. И тъй като, очевидно, полицаите нямат друга работа освен да тормозят хората по спирките, аз предлагам МВР са бъде разпуснато. хем няма да им трябват обувки. Аз бездруго се предадох. А когато стане престъпление, аз поемам ангажимента да изслушвам хората и после да им напиша писмо, че извършителят не е открит. Защото когато ме ограбят, полицията прави точно това. Надявам се, че и в другите градове ще се намерят доброволци да вършат тази работа. Знаете ли колко пари ще се спестят.

Аман от нагли служители на реда!

И още как. Но тепърва ще си получат каквото си търсят. В събота пак се бяха запътили към същото място, но като ме видяха на спирката заобиколиха и спряха на 100 м. А и скандала тепърва предстои. Аз вече съм яхнала метлата.