Гледам старата жена срещу себе си. Каква е била преди?

Изглежда уморена. Бръчките покрай устата й издават, че доста мрачни мисли са и минали през главата.  Хубавите някога очи са потънали в торбичките под тях. Тялото отдавна е загубило младежката си гъвкавост. Опитва се да се усмихва, но и усмивката й е някак уморена.

Става ми жал за нея.

Обръщам гръб.

Наистина трябва да изхвърля огледалото

Не бързай да изхвърляш огледалото, погледни жената в очите... Там няма да има години, умора и бръчки:)

martito, не знам кой ме натика в това старо тяло:)))))))))

Тялото не е важно - то е само една обвивка, важно е какво има под обвивката:))

ами за това ще изхвърля огледалото. Ще се оглеждам в очите на другите, колкото и банално да звучи - те си ме харесват всякак :)))

А и на малкото момиченце, което обича да се вози на количките пред Практикер това тяло му е доста неудобно.

На малкото момиченце в теб едва ли му пука с какво е 'облечено' :))

Не че му пука. Просто тялото му пречи :)))

така или иначе плътта остарява. неизбежно е, обаче стига да си усъвършенствал духа си, това е без значение. въпросът е, че за повърхностните хора, за които външността се е превърнала в огледало на света, на стари години осъзнават, че животът им е едно огромно разочарование. така че, ако си истински човек, без значение от възрастта, си оставаш такъв. :) харесва ми творбата ти :)

mashie, благодаря. Идеята ми беше, че това, което виждам в огледалото няма нищо общо с мен :))). Радвам се, че ти е харесала. А хората не се променят - има момичета, които се раждат баби и баби, които умират момичета (последното не е мое, мисля, че е на Багряна)