Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2009 22:14 - Не знам дали нещата стоят точно така. Но биха могли.
Автор: veselaj Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2915 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2009 11:17


Случайно станах свидетел на спор има ли живот след смъртта. Едното момче твърдеше, че има. Другото отричаше с думите: Никой не се е върнал, за да разкаже. Ако имаше живот, все някой трябваше да разкаже. Аз не знам, дали има живот след смъртта. Но  по този повод имам една стара идея. Представете си живота преди раждането от гледна точка на плода. Вече ме има! Светът е огромен и интересен. Аз раста и се развивам. С тялото ми стават странни неща. Светът вече не е толкова голям. Започвам да усещам различни неща – някои са приятни, други не. Светът стана съвсем тесен. Повечето неща са гадни. Трудно ми е да се движа. Всичко ме притиска. Ям разни гадости, без да мога да се обадя. Животът ту става все по-труден. Вече се понаучих да протестирам и да въздействам на неприятните неща. Но ми става все по-трудно да дишам и да се храня. Отивам си от този свят.. Вече съм много стар. Усещам силна болка. Почти не мога да дишам. Виждам безкраен тунел и светлина – много светлина. Това е краят. . Не знам дали нещата стоят точно така. Но биха могли, нали? Нищо, че никой не се е върнал обратно за да разкаже.:)


Тагове:   Нещата,   дали,   МОГЛИ,


Гласувай:
0



1. pizzicato - Нещо подобно :)
28.02.2009 10:29
Има ли живот след...?
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
цитирай
2. veselaj - pizzicato
28.02.2009 11:16
Браво, точно за това си мислех. Но при теб е по-добре написано.
цитирай
3. dika999 - :)
22.03.2009 21:16
eeee super ...Поздравявам те за постинга!
цитирай
4. strianakiev - Действителни е интересно, но малко не е ясно...
23.03.2009 17:24
Ако за момент приемем, че бебето което е в утробата може да направи подобни разсъждения то не е ясно защо, ако то не напусне утробата след деветия до десетия месец плода умира? Преминаването от водна среда на съществуване към новата среда въздушната е огромен стрес за плода, но единствено възможен изход. Връщане назад е невъзможно. Плодът умира за единия свят водния, който създава пълен комфорт за плода, но до даден момент. След този момент плода умира, ако не направи прехода към новия и враждебен за него свят на проблемите. Подобно нещо се случва, когато тялото на човека умира и следва нов преход в друг свят, който се предполага, че е корено различен и обратния преход е толкова невъзможен, колкото първия. Получава се така, че ние можем да получим информация и да анализираме само света в който битуваме. Опитите ни да правим аналогии и допускания за съществуване на задгробен живот в никакъв случай не бихме могли да свързваме с гроба. В гроба влиза дрехата – тялото а не същността на човека, но тя вече си е изиграла своята роля и със своето отричане е дала началото за нещо, което ние само можем да гадаем. Ако обаче ние успеем да запазим сетивата си и след умиране на тялото ни или да изградим ново сетиво, което да остане “живо” и да носи информация за това, което сме живели и това, което сме превърнали в опитност и нови умения то ние ще постигнем така желания от нас вечен живот.
цитирай
5. veselaj - strianakiev,
15.04.2009 12:38
всъщност казваме едно и също нещо :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselaj
Категория: Политика
Прочетен: 4895019
Постинги: 177
Коментари: 5810
Гласове: 9028
Спечели и ти от своя блог!